„МЫ ДОЛГО ШЛИ РЯДОМ ОДНОЮ ДОРОГОЙ...”
Дмитрий Николаевич Цертелев (1852-1911 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НИЙ ДЪЛГО СЪВМЕСТНО ПО ОБЩ ПЪТ ВЪРВЯХМЕ
Ний дълго съвместно по общ път вървяхме
и искахме думите да подредим,
с мечти и надежди един до друг бяхме,
но все не успявахме да споделим.
Днес искам да люшна живота отново,
но рязко разминахме се аз и ти.
Какво да се прави? Едно само слово
и то е печалната дума – прости!
Ударения
НИЙ ДЪЛГО СЪВМЕСТНО ПО ОБЩ ПЪТ ВЪРВЯХМЕ
Ний дъ́лго съвме́стно по о́бшт път вървя́хме
и и́скахме ду́мите да подреди́м,
с мечти́ и наде́жди еди́н до друг бя́хме,
но все́ не успя́вахме да сподели́м.
Днес и́скам да лю́шна живо́та отно́во,
но ря́зко разми́нахме се а́з и ти́.
Какво́ да се пра́ви? Едно́ само сло́во
и то́ е печа́лната ду́ма – прости́!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Дмитрий Цертелев
МЫ ДОЛГО ШЛИ РЯДОМ ОДНОЮ ДОРОГОЙ...
Мы долго шли рядом одною дорогой,
И много хотелось друг другу сказать,
Надежд и желаний теснилось так много, –
Но мы не решались молчанья прервать.
Теперь всё начать мне хотелось бы снова, –
Но круто расходятся наши пути.
Что делать? Осталось одно только слово,
И это печальное слово – прости!
1881 г.
---------------
Руският поет, публицист, литературен критик, философ и преводач Дмитрий Цертелев (князь Дмитрий Николаевич Цертелев) е роден на 30 юни/12 юли 1852 г. в с. Смолково, Пензенска губерния. Завършва юридическия факултет на Московския университет (1874 г.), учи право и философия в Берлинския университет (до 1878 г.), защитава дисертация „О теории познания Шопенгауэра” и става доктор по философия в Лайпцигския университет (1879 г.). Първото му отпечатано стихотворение е в сп. „Русский вестник” през 1875 г. Основател и главен редактор е на сп. „Русское обозрение” (1890-1893 г.), публикува поезия и публицистика в издания като „Вестник Европы”, „Русская мысль”, „Московские ведомости”, „Журнал Министерства народного просвещения”, „Дело”, „Православное обозрение”, „Печать и общественное мнение” и др. Превежда от немски и английски творби на Гьоте, Хайне, Байрон и др. Издава монографии, литературоведчески есета и религиозно философски разработки като „Границы религии, философии и естествознания” (1879 г.), „Философия Шопенгауэра. Теория познания и метафизика” (1880 г.), „Современный пессимизм в Германии” (1885 г.), „Спиритизм с точки зрения философии” (1885 г.), „Эстетика Шопенгауэра” (1888 г.), „Свобода и либерализм” (1888 г.) и „Нравственная философия графа Л. Н. Толстого” (1889 г.). Автор е на стихосбирките „Стихотворения” (1883 г.), „Стихотворения кн. Д. Н. Цертелева, 1883-1891” (1892 г.) и „Стихотворения” (1902 г.). Умира на 15/28 август 1911 г. в с. Липяги, Тамбовска губерния.